Прочетен: 1321 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 29.12.2011 10:27
Бруната добър ден!
Добър ден –казвам. Обаждам се от адрес тоя и тоя и искам да попитам..
Абонатен номер?
Не го знам абонатния номер кой е. Нека ви обясня за какво се обаждам и после двамата с вас ще решим какво ни трябва.
Адрес?
Въздъхвам и диктувам адреса повторно, установяваме че аз дори и номера на апартамента не знам, много съмнителна работа след като претендирам да е мой тоя апартамент. Вероятно ще измамя Бруната, но жената от чувство за дълг и милозливост продължава да се занимава с мен. Намерихме кооперацията, след това името на който изпращат фактурите, и накрая стигаме до абонатния номер. Сторено е далеч повече отколкото е длъжно, но от нея да мине склонна е да ме изслуша ако съм кратък и учтив.
Вашите колеги – казвам- идваха вчера за да сменят батерийките на топломерите.
И?
Като са сменяли батерийките са сложили нови стикери. Единия ми радиатор, обаче няма стикер и освен това пред него, долу на земята има батерийка. Да не би да са забравили да я сменят? Бихте ли ги попитатала? Или нека да ми се обадят на мен, ще ви оставя джиесем.
Ами вие не бяхте ли с тях, бе господине?
Не – казвам. (Случи се така, че в работно време бях на работа. Тва е наум, да не реши да се обиди) - Майка ми беше тук, но тя не е гледала вашите колеги.
Значи искате смяна на батерия?
Не, тя може да си е сменена. Просто няма как да се разбере. Дисплея си светеше и преди и сега...
Е за какво се обаждате, бе господине?!
Ами ако не е сменена, топломера ще спре да отчита.
Аз какво да запиша за вашата заявка?
Ама няма нужда от заявка, просто попитайте колега.....
Не мога да разпитвам колеги и да работя по спомени!!! (Неизказаното е че те са модерна европейски работеща фирма и при тях има Система. Чувствам се балкански и провинциален.)
Ами запишете „заявка за посещение” – измислям си. Това обаче май го има, защото отсреща се трака.
Дайте си номера!
Обърквам се за секунда. – На джиесема ли?
Ами на джиесема, да, кой номер?!
Диктувам.
Ще ви се обадим един ден предварително.
Благодаря. Дочуване – това го казвам на свободна вече линия.
Дните си минават, аз даже съм позабравил какво и защо, и преди два дни един съсед ми звъни.
Абе – вика- пич, ти нали се занимаваше с Бруната.
Аз съм – викам – стреляй.
Ами обадиха ми се оттам да съм осигурял присъствие утре в един у нас. – Тоя мой съсед е хидроинженер и работи по язовирите из България. Сега е в Девин.
Е – викам – ти кво им каза?
Ами казах им да си гледат работата. Питаха ме какво да запишат за тая заявка(аз леееко светвам) дали е „отказано от клиента” аз им казах че въобще не ми дреме какво ще си пишат по заявки и принципно навсякъде. Ама ти казвам че да знаеш.
Добре- викам- ОК, казал си ми. Мерси, чао, приятен ден.
И с другата ръка търся вече в интернет контактите. В Бруната никой не вдига до края на деня. Събота неделя, и в понеделник звъня пак.
Здравейте викам. Аз съм от тоя и тоя адрес, апартамент, абонатен номер, име, и тва, и се обждам за една заявка за посещение.
Коя заявка?
Ами заявка. За посещение. Не ми казахте че има номер тая заявка.
Тука нямаме необслужени заявки.
Тя не е необслужена. Отказана е.
Пауза
Господине, вие подигравате ли ми се?
Тука разказвам всичко и преди да стигна до края жената се сеща кой съм и възкликва.
Ама вие я отказахте!!!
Не казвам. Не съм бил аз. Вие по грешка сте се обадили на друг!
Господине, вие първо не знаехте къде живеете, не знаехте какво искате да бъде свършено, отказахте посещението, а сега отново ми звъните!
Добре- казвам. – Аз също се уморих. Кажете ми какво да направя!
Ами напишете една молба и ми я изпратете! По телефона не можем да се разберем.
Три дена оттогава и не мога да я съчиня тая молба. Какво да напиша?